Анатомия на човешкото сърце и движение на кръвта: визуално ръководство

Всеки удар на сърцето придвижва кръв през свързана мрежа от съдове. Кръвообращението доставя кислород и хранителни вещества до тъканите и отвежда въглеродния диоксид и други отпадни продукти. Сърцето осигурява помпената сила, но устройството му се разбира по-лесно, когато проследите откъде идва кръвта и накъде продължава.

За студентите по анатомия и медицина, физиотерапевтите, здравните специалисти, преподавателите и всеки, който изучава човешкото тяло, добра отправна точка е един пълен маршрут. Първо научете него, а след това свържете с него имената на кухините, клапите и съдовете. Това ръководство разглежда нормалното кръвообращение при възрастния човек и предлага практичен подход към сърдечносъдовите схеми.

Устройство на човешкото сърце

Сърцето се намира в гръдния кош между белите дробове, зад гръдната кост, като по-голямата част от него лежи вляво от срединната линия. Четирите му кухини образуват две свързани помпи. Предсърдията приемат кръвта, а камерите я изпращат нататък. Прегради разделят дясната и лявата половина и при нормално кръвообращение предотвратяват смесването на кръвта между тях.

Четирите сърдечни кухини

Дясното предсърдие приема бедна на кислород кръв, която се връща от тялото основно по горната и долната куха вена. Горната куха вена отвежда кръвта от горната част на тялото, а долната — от областите под диафрагмата. Кръвта от самия сърдечен мускул също се връща в дясното предсърдие, главно през коронарния синус.

Дясната камера приема кръв от дясното предсърдие и я изтласква към белите дробове. Кръвта преминава през белодробната клапа в белодробния ствол, който се разделя на дясна и лява белодробна артерия.

Лявото предсърдие получава богата на кислород кръв от белите дробове по белодробните вени. Тя преминава в лявата камера, чиято мускулна стена създава необходимото налягане за изтласкването ѝ в аортата и големия кръг на кръвообращението. Стената на лявата камера е по-дебела от тази на дясната, тъй като двата кръга поставят различни изисквания към помпената работа.

Клапите поддържат посоката на движение

Четири клапи са разположени между кухините или на изхода на камерите. Трикуспидалната клапа се намира между дясното предсърдие и дясната камера, а митралната — между лявото предсърдие и лявата камера. Белодробната и аортната клапа контролират двата камерни изхода. Те се отварят и затварят при промени в разликите в налягането и ограничават обратния поток. Самите клапи не изтеглят активно кръвта през сърцето.

Как преминава кръвта през сърцето?

Проследете следващите стъпки като един непрекъснат кръговрат. Макар да ги описваме последователно, дясната и лявата половина работят едновременно: едната не чака другата да завърши, за да започне.

1. Кръвта се връща от тялото през кухите вени в дясното предсърдие. Тя е отдала част от кислорода си на тъканите и е приела въглероден диоксид. „Бедна на кислород“ не означава, че изобщо не съдържа кислород.
2. При пълненето на дясната камера кръвта преминава през трикуспидалната клапа. Съкращението на предсърдието допринася за камерното пълнене, но голяма част от него настъпва още преди това съкращение.
3. Дясната камера се съкращава и изпраща кръвта през белодробната клапа, белодробния ствол и белодробните артерии към белите дробове. В капилярите край изпълнените с въздух алвеоли кръвта отдава въглероден диоксид и приема кислород.
4. Обогатената с кислород кръв се връща по белодробните вени в лявото предсърдие. Това е важно изключение от разпространената представа, че вените винаги пренасят бедна на кислород кръв.
5. Кръвта преминава през митралната клапа в лявата камера. Митралната клапа се нарича още двукрила, защото има две платна.
6. Лявата камера се съкращава и изтласква кръвта през аортната клапа в аортата. Артериалните разклонения я разпределят в големия кръг, след което вените я връщат към дясната половина на сърцето.

Когато разглеждате схема, първо определете кухината, а после назовете съда, който излиза от нея. Така по-лесно ще различавате белодробните артерии от белодробните вени. При изглед отпред дясната страна на изобразения човек обикновено е вляво за наблюдателя. Обозначенията се отнасят за човека на изображението.

Малък и голям кръг на кръвообращението

Малкият, или белодробният, кръг свързва дясната камера с белите дробове и след това с лявото предсърдие. Основната му роля е газообменът. Големият, или системният, кръг свързва лявата камера с тъканите на тялото и след това с дясното предсърдие. Той снабдява органите и отвежда вещества от тях.

Артерията пренася кръв от сърцето, а вената — към сърцето. Названията описват посоката, а не кислородното съдържание. Затова белодробните артерии съдържат бедна на кислород кръв, а белодробните вени — богата на кислород. При повечето артерии и вени в големия кръг кислородното съдържание е противоположното.

И двата кръга включват капиляри — малки съдове, в които се осъществява обменът между кръвта и околните тъкани. В опростените схеми червеното и синьото често означават съответно по-богата и по-бедна на кислород кръв. Това е условно обозначение. Венозната кръв е тъмночервена, а не синя; цветът не бива да заменя проверката на посоката и връзките на съда.

Ролята на артериалната система

Аортата е главната артерия, която излиза от лявата камера. Тя се изкачва от сърцето, извива се в аортна дъга и се спуска през гръдния кош към корема. Разклоненията ѝ образуват разпределителна мрежа, а не един съд, който последователно преминава през всички органи. Много органи получават кръв по успоредни разклонения.

Коронарните артерии започват близо до аортния корен и кръвоснабдяват самия сърдечен мускул. Клоновете, свързани с аортната дъга, насочват кръвта към главата, шията и горните крайници. Мозъкът получава артериална кръв чрез вътрешните сънни и гръбначните артерии. Към горните крайници съдовият път продължава през подмишничната и мишничната артерия, а след това през лъчевата и лакътната артерия.

Низходящата гръдна аорта дава клонове за структури в гръдния кош. Под диафрагмата клоновете на коремната аорта снабдяват коремните органи, включително храносмилателните органи и бъбреците. В долния си край аортата се разделя на общите хълбочни артерии. Техни клонове кръвоснабдяват таза и продължават към долните крайници, където бедрената артерия е важен ориентир.

Общият изглед на артериалната система и пътя на кръвта помага да свържете регионалните названия в непрекъснат маршрут. Започнете от аортата и проследявайте по един клон. Опростеното табло пропуска много малки съдове, затова го използвайте за обща ориентация заедно с по-подробни анатомични източници.

Какво представляват пулсовите точки?

Артериалният пулс е вълна на налягането, свързана със сърдечния удар. На определени места артерията е достатъчно близо до повърхността и подходящи подлежащи структури, за да може пулсацията да се усети. Пулсовата точка е анатомично място, а не отделен вид съд.

• Сънна артерия: в шията, от двете страни на трахеята, по хода на общата сънна артерия.
• Мишнична артерия: от вътрешната страна на мишницата близо до лакътя.
• Лъчева артерия: при китката от страната на палеца, където съдът се доближава до повърхността.
• Бедрена артерия: в слабинната област, непосредствено под слабинната връзка.
• Задколянна артерия: зад коляното, в задколянната ямка; разположена е по-дълбоко от някои други изброени артерии.
• Задна голямопищялна артерия: зад медиалния малеол — костната издатина от вътрешната страна на глезена.
• Гръбна артерия на ходилото: по горната повърхност на ходилото, по хода на съответната артерия.

Тези ориентири свързват имената на съдовете с областите на тялото. Дълбочината и точните им взаимоотношения могат да варират, а табло с обозначения не може да установи дали кръвообращението на даден човек е нормално. Тук те служат за изучаване на анатомията, а не като инструкции за клинична оценка или спешна помощ.

Как изображенията помагат да разберете сърдечносъдовата система

Списъкът показва кои структури съществуват, а илюстрацията — как са разположени една спрямо друга. В схема на сърцето важни са предсърдието над камерата, клапата между тях и съдът, който излиза от камерата. В изображение на цялото тяло можете да проследите артерия от туловището към крайник.

Прочетете легендата, преди да тълкувате цветовете, стрелките и дебелината на линиите. Някои схеми раздалечават съдове, които в тялото се припокриват, за да направят хода им видим. Други увеличават дребни структури или пропускат вените, за да подчертаят артериите. Това улеснява проследяването, но не представя буквално всяко разстояние или размер.

Опитайте да закриете надписите и да опишете маршрута с думи за посока: „в“, „през“, „от“ и „обратно към“. После открийте надписите и проверете всяка връзка. Изображението е по-полезно, когато ви помага да обяснявате, а не само да разпознавате имена.

Анатомични табла в кабинета и учебната зала

В учебната зала сърдечносъдовото табло може да служи като обща отправна точка, докато преподавателят обяснява двата кръга. Студентите могат да сравняват подробна схема на сърцето с артериална карта на тялото и да преценяват какви детайли показва всяко изображение.

В медицински кабинет таблата подпомагат общите обяснения на анатомични връзки. Те не показват индивидуалната анатомия на пациента, не поставят диагноза и не заменят подходящата оценка. При самостоятелно учене дръжте изображението наблизо, докато рисувате собствен опростен маршрут, а след това го проверете по учебник.

Избирайте анатомични плакати според темата и разстоянието за разглеждане: регионалното изображение е подходящо за детайли, а таблото на цялото тяло — за ориентация. Четливите надписи и ясната легенда са по-важни от събирането на всеки съд върху една страница.

Практична последователност за изучаване на кръвообращението

Следвайте реда: сърце → големи съдове → регионални артерии → по-малки съдове → венозно връщане. Първо обяснете двете помпи и четирите клапи. Добавете аортата, кухите вени, белодробния ствол и белодробните вени. Едва тогава разширете картата към отделните области.

1. Сърце и гръден кош: проследете кухините, клапите, малкия кръг, аортната дъга и низходящата гръдна аорта.
2. Глава и шия: свържете сънните и гръбначните артерии с кръвоснабдяването на главата и мозъка.
3. Горни крайници: проследете подмишничната и мишничната артерия до лъчевата и лакътната артерия.
4. Корем: открийте коремната аорта и основните ѝ клонове към храносмилателните органи и бъбреците.
5. Таз: разграничете разклоненията на общите хълбочни артерии и пътищата към таза и долните крайници.
6. Долни крайници: свържете бедрената и задколянната артерия със съдовете, които продължават към подбедрицата и ходилото.

За всяка област задавайте три въпроса: откъде идва кръвта, кои структури снабдява и как се връща към сърцето? Не приемайте, че всяка вена е огледален образ на артерия. Щом можете да обясните дадена област, свържете я отново с целия кръговрат, вместо да я учите като изолиран списък.

Разгледайте сърдечносъдовата анатомия визуално

Използвайте схема на сърцето за последователността на кухините и клапите, а след това табло на цялото тяло, за да поставите този път в артериалната мрежа. Плакатът на DM Anatomy за артериалната система дава регионален преглед, а плакатът за кръвоносната система и пулсовите точки свързва големите съдове с повърхностните ориентири.

Тези изображения могат да допълват лекционни записки, учебник или упражнение по рисуване. Започнете с един маршрут, който искате да разберете, проследете го внимателно и сверете надписите с обясненията по-горе. Целта е цялостно разбиране на кръвообращението — от сърцето до тъканите и обратно.